Моите кучета и котки през годините

Кери намерихме в Южния марк като малко пале. Бях на 15 и тя беше първото ми куче. Живяхме щастливо заедно до нейната смърт - вече баба на 13 години. Корки бе великолепен доберман, първият който гледахме, уникално красиво и умно куче. За съжаление не доживя старини, но не защото му излезе кост на 7 години, а по много по-прозаични причини.

Пити или още наричан Питунчо намерихме на улицата в Люлин, беше със счупена лапка и доста изтормозен, но въпреки това много мил и любвеобвилен. Той беше осиновен от едно прекрасно семейство от София и изкара остатъка от живота си обграден от много грижа и любов.

Борката намерихме високо в планината над Асеновград благодарение на добри хора, които го бяха спасили от други хора с лопати... Той замина и все още живее дебел и доволен при една чудесна дама от Троян и нейното семейство.

Лиза извадихме от един дълбок дол в Горубляне, подгонена от цяла глутница селски кучета. Голяма, мила и добродушна красавица. Намери стопанина си в лицето на едни млад човек от Пазарджик.

Чипс израстна след кучета и беше донякъде убедена, че е куче... Малко дива, тя беше отличен ловец и лоялен приятел. За съжаление загина разкъсана от една глутница кучета. Мир на праха ти прекрасно момиче!

Сара бе спасена от Сопот, където я бяха заключили и държали два месеца в апартамент без храна. Кучето пристигна само кости и косми. След известно лечение бе осиновена от прекрасен човек, който се грижи за нея като за принцеса през следващите четири години. За съжаление имаше рак и не можехме да я спасим, но мисля, че тяхното съжителство компенсира нейното страдание.

Арнолд осиновихме директно от изолатора като "ужасно страшен и опасен" и живяхме заедно едни прекрасни пет години. Арни беше изключително куче и беше много лоялен на семейството. За съжаление го загубихме много глупаво - обърнат стомах, за който разбрахме твърде късно.

Албърт прибрахме от едно село край София, добра жена го беше приютила в дома си. Той се оказа много умен и схватлив младеж и бързо минахме курса по начално послушание и той си намери страхотно семейство и дори другарче у дома. Да са живи и здрави.

Ада е най-лошия случай, който е стигал до нас - тя дойде буквално жива на инат. Някой нещастник я беше докарал до супер плачевно състояние. Всичко й беше зле, изобщо не можеше да стои на краката си, та се налагаше да я изнасяме навън на ръце за да пишка. С доста усилия и помощ успяхме да я вдигнем на крака и тя щастливо си пожевя още няколко години под зоркия поглед на питбул-орг заедно с друга една дама от породата.

Клара бе голяма мецоподобна куча, много мила и много тероризирана. Намерихме я с тумори като картофи и благодарение на добри хора успяхме да й направим две тежки операции, от които тя се възстанови успешно. След няколко години обаче, започна да получава сериозни епилептични кризи, като състоянието й бързо се влоши. по мнението на лекарите тя може би имаше разсейки в мозъка... за съжаление бяхме заедно кратко време, но тя остава завинаги в сърцата ни и това не са просто думи.

Руди взехме от изолатора в Габрово. Беше много, много зле. Целия на дупки, умрял от страх и акащ кръв. Оцеля и се поокопити, а когато дадохме обявата почти веднага попадна в дома на семейство, което просто го обожава. Предполагам си живее там като царче :-) този малък хулиган и вече е забравил старите си страхове и преживения ужас.

Тина дойде с Руди от Габровския изолатор в същото трагично състояние. Не се държеше на краката си и не можеше изобщо да се храни... след четири месеца тя вече беше загладила косъма и достигнала нормалното си тегло. Тогава избяга от двора и след два дни търсене я намерихме... у човек, който много искаше да я задържи и очевидно те наистина се харесваха. Тя си намерила стопанин сама... умно момиче. Да са живи и здрави.

Котка забелязахме когато един бус минаваше през нея... буквално. Успяхме да я вземем и на бегом към близката клиника. Тя преживя десен дена усилени манипулации и благодарение на докторите и хора, които дариха за нея тя има всички шансове да забрави преживяното. Късметът не й изневери и по отношение на стопаката ... падна й се истинска коткарка, която я гледа като писано яйце.

Макси се появи на врата ни съвсем дребен и нещастен, явно току-що подхвърлен от някой тъпанар. Приехме го и той стана част от глутницата. Месец по-късно той намери своето настоящо семейство и в момента вее опашка из двора на тяхната къща в София. Да са живи и здрави.

Малкият Неко пристигна при нас прибран от улицата, но нямахме късмет да прекараме повече време с това прекрасно животно. Той беше много спокойно и умно коте, но се разболя и ни напусна неочаквано за много кратко време и въпреки операцията, която му направихме. Понякога нещата просто не се получават, както ни се иска. Почивай в мир мъничък приятелю!

Това беше най-стресираното от всички кучета влизали у нас. Ние буквално го спасихме от смърт и го измъкнахме от лапите на мъчителите му. Дълго време той не успяваше да дойде на себе си, страхуваше се буквално и от сянката си. Минаха 8 месеца преди да преценим, че вече може да бъде осиновен и да бъде "нормално" куче отново. Случи на страхотни стопани, млади, хубави хора. Да са живи и здрави.